Blog Takeover: Стела Вълкова: как графичният дизайн промени представата ми за света? - СофтУни Светлина

Blog Takeover: Стела Вълкова: как графичният дизайн промени представата ми за света?

Стела е поредният ученик на ЧПГДН СофтУни Светлина, който се включва в рубриката ни Blog Takeover. Тя е 10-и клас и в следващите редове ще ви сподели за избора си на житейски път и краткия си опит като начинаещ графичен дизайнер. 

Професия. Самостоятелност. Графичен дизайн. Все думи, които ме плашеха по някакъв начин, когато започнах приключението си в СофтУни Светлина. Да, приключение, защото аз не гледам на тези 5 години, като обучение, а като на едно приключение, което ще ме подготви за бъдещето. 

Преди да започна така нареченото от мен приключение в СофтУни Светлина, аз бях плаха, не знаех дали професията графичен дизайнер наистина е за мен. Мисля, че е разбираемо за един 14-годишен тийнейджър, който преди това е прекарал живота си в малко населено място. И така, един ден майка ми дойде при мен с предложението за СофтУни, което беше видяла във Facebook. Чудехме се, маехме се и накрая решихме да пробвам и да кандидатствам, защото обучението, което гимназията предлага ще да ми даде силен старт в живота. Спомням си как в един студен февруарски ден пристигнах в София и в сградата на СофтУни, за да направя теста и есето. Бях доста притеснена, все пак за първи път се намирам в такава ситуация, но издържах и в последствие разбрах, че съм приета.

Подкрепена от семейството си аз реших да напусна града, в който съм израснала и да отида на място, напълно непознато за мен, за да уча нещо, което дори не знам дали искам да практикувам в бъдеще. Въобще не бях запозната с професията на графичен дизайнер и колко задълбочена може да бъде тя. Знаех само едно – че е иновативна професия и може да ми бъде от полза в бъдеще.

В момента бих казала, че наистина не съжалявам за избора, направен от мен преди 2 години, нито за професия, нито за училище. Графичният дизайн тотално промени представата ми за живота. Вече не виждам света толкова сив. Забелязвам всяко малко негово детайлче. Майка ми се смее, защото винаги, когато влезем в магазин, разглеждам визитните картички, брошурите и снимам различни лога, които видя по улицата. Това се превърна в част от мен. Разглеждам списанията по-обстойно, забелязвам как са подредени снимките и текста в тях. Като цяло, започнах да виждам, а не само да гледам. 

Разбира се и аз като един дизайнер черпя вдъхновението си от някъде. Когато се сблъскам с така наречения art block и не мога да измисля абсолютно нищо, започвам да разглеждам дизайни в различни сайтове, защото съм на мнението, че за да създадеш нещо велико трябва първо да оцениш вече направените велики неща. Друго нещо, което винаги ми е помагало е музиката. За мен тя върви ръка за ръка с правенето на дизайн. Ако някои хора не могат да се концентрират с музика, то аз съм пълната противоположност.

Спомням си как един път трябваше да направим брошура. Естествено, аз нямах идея каква да е или за какво да е, затова започнах да разглеждам социалните си мрежи, да слушам музика и т.н. Изведнъж  толкова много ми се кексчета, от онези с глазурата, които са розови и сини, защото тъкмо бях видяла снимка как с моята приятелка Анжела си купуваме точно такива. Тогава идеята веднага нахлу в главата ми и оставаше само да я пренеса в реалността. 

Графичния дизайн промени изцяло възможностите ми за креативност. Каквото и да става, колкото и да съм се забатачила, без идея или план за действие, знам, че то само ще си дойде. Дали ще видя някоя снимка, дали ще погледна през прозореца. Идеи има навсякъде, стига да си отворим очите, за да ги видим. Именно това направи графичният дизайн с мен – отвори очите ми. Наистина не мислех, че ще намеря професия, която да не смятам за скучна, а всеки път да ми доставя удоволствие, когато правя нещо.

Разбира се, все още имам много да уча, но съм щастлива с това, че преодолях страхът от онези думички, които споменах в началото. Докато не пробваш –  никога няма да разбереш!

Scroll to Top